COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (15); 27/11 (15 =) ; 28/11 (16 =) ; 29/11 (16 ↑)

В Родопите имало хора, които се радвали, че селата им ще бъдат потопени Те са приемали решението за изселване от чашките на бъдещите язовири като избавление - често до тези места не е имало шосеен път или прокарано електричество

  • Кърджали е единственото планинско населено место, което разполага в дълъг период от време с корабоплаване

В Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН започна представянето на резултатите от изследванията по проект “Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики”.

Проектът е финансиран от Фонд “Научни изследвания” към Министерство на образованието и науката, съобщава БТА.

Язовир Ивайловград

Язовирите, които са идентифицирани и изследвани, са 23 и са разположени в цялата страна, разказа гл. ас. Лина Гергова. Тя уточни, че не смеят да кажат, че са всички, защото само преди няколко месеца са открили още един язовир – яз. Раков дол до Бургас, който не е довършен и завирен, но заради него е изселено село. Проучените от тях язовирни съоръжения са построени от 50-те до края на 80-те години на миналия век. Заради техния строеж са изселени над 60 села и махали. Някои от тези селища са останали на дъното на язовирните чаши и вече са недостъпни и невидими, но много от тях са били по бреговете и населението им е изселено по хигиенни и транспортни причини. Въпреки това след изселването и те постепенно стават “невидими”.

Сухово

Учените са се опитали да установят какво е положението на селото, когато то бива изселено. Този процес, според Лина Гергова, не винаги е еднократен акт, а понякога продължава в рамките на цяло десетилетие. Интересували са се как се вписват тези процеси на изселване и на компенсиране в общата макроикономическа и социокултурна рамка на страната. Проучвали са и запазеното от родовата, семейната и общностната памет, от материалните останки и културния пейзаж. В обхвата на научните им интересите влизат и местните политики към изчезващите села и към новопостроените язовири.

Имахме няколко щастливи случая, при които много възрастни изселници все още пазят репертоар от традиционни за старите им села песни и те бяха записани, разказа Гергова.

Особено внимание е обърнато на строежа на язовирите, заливането на земите и миграцията на хората. Имахме няколко случая, в които успяхме да намерим строители на язовири, които разказаха спомените си, посочи още Лина Гергова. Тя допълни като интересен факт, че са открили текстовете на фолклорни песни за самия строеж на водните съоръжения и за ползата от тях. Имало е такива песни, включително и на турски език.

Проучвателите са събирали и информация за това как изселените и техните потомци пазят паметта за селото. Оказало се е, че хората организират събори, сформират музейни експозиции, издават албуми и спомени. Темата е засегната и в различни краеведски книги.

Дяволския мост

Семинарът беше посветен на язовирите в Източните Родопи – три съоръжения по течението на р. Арда – “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград”, както и яз. “Боровица”, който е по течението на притока на Арда р. Боровица.

Доц. Петър Петров разказа, че много села са изселени защото е липсвала възможност за транспорт след построяването на язовирните съоръжения. Той отбелязва, още, че често решението за изселване на дадено село се взема не толкова заради поминъка на хората, а защото националните власти са преценили, че самото изселване ще струва по-малко, отколкото да се направи нова инфраструктура за района след построяването на язовира – пътища, електрификация и т.н.

Интересен момент според учените е, че тръгвайки си от старите селища, хората сами събарят имотите си, за да вземат от тях подходящия строителен материал за новите си домове.

Маджарово

Много от хората в Родопите, които е предстояло да бъдат изселени, са възприемали това решение като избавление – често до селата не е имало шосеен път или прокарано електричество. Петров представи село Боровица като случай на “обречено селище”, в което повечето модернизационни процеси замират или въобще не настъпват. Животът в региона е бил доста суров – до края на 60-те години там липсват пътища, селищата са били свързани едно с друго с катърски пътеки. В началото на 70-те години до района достига и електрификацията, но е ток има само в едно от селищата – Безводно. Селищата, които ще се окажат част от язовирното строителство, така и не се електрифицират, макар електропроводите да минават близо край тях. Някои остават без ток чак до 80-те години, когато са изселени окончателно. Жителите им са ползвали газени лампи и дърва за огрев и готвене. До някои от селищата никога не достига път, каза Петров. По думите му това е пример за изоставена модернизация, за едно замръзнало време в очакване язовирът най-накрая да бъде построен.

Язовир Кърджали

Лина Гергова разказа още, че Кърджали е единственото планинско населено место, което разполага в дълъг период от време с корабоплаване. Кораби се ползват за връзка на останалите около язовирите населени места с града, защото изградените пътища са били твърде заобиколни. По отношение на корабоплаването проблем обаче бил малкият брой на плавателните средства и честите им закъснения. Самите кораби също се оказали проблематични – ползвани били морски съдове, които били неподходящи за този тип водни съоръжения.

Боровица

Гл. ас. Мариянка Борисова разказа за поминъка на хората и за случващото се със землищата на селищата след изселването им, а гл. ас. Яна Гергова сподели впечатленията си от случващото се със самите изоставени села – публичните и частни сгради.

Очаква се резултатите от цялостното проучване на потопените селища в страната да са готови в началото на идната година. Дотогава, в поредица от срещи, учените ще представят и останалата част от работата си пред колегите си от ИЕФЕМ-БАН и обществеността.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!