Пенка ХРИСТОВА
През годините много неща се промениха. Промени се природата, промениха се хората, промениха се вещите ни в бита, промениха се превозните ни средства, промениха се книгите и четенето им, промениха се рецептите, бележките и много други неща. Всичко стана много по-модерно, по-съвременно, дигитализирано…изкуствено (различно от ,,изкуство“). Модерните технологии бавно и настъпателно, стъпка по стъпка, а дори и с големи крачки и подскоци превземат личното ни пространство, обществената ни среда, живота ни – на физическо и духовно ниво. Появи се предизвикателството ,,изкуствен интелект“!
В природата има закон: ,,Всичко старо трябва да се преработи!“. Но може ли всичко? А ако може – докъде може и е необходимо? Важи ли това за изкуството? Човечеството винаги е правило грешки и всеки от нас е правил грешки. Чрез грешките си – еволюираме. Човешката ни Душа се развива чрез грешките, които допускаме – надеждата ни винаги е била да бъдем най-добрата версия на себе си. Наближава 1 ноември – Денят на народните будители. Да си представим само за малко, какво би било ако ги нямаше – будителите, книгите, четенето, Просвещението?
В съвременния ни свят ,,четенето“ и ,,съвременните технологии“ се ухажват взаимно. Тези, които пишат, четат и купуват ,,традиционната книга“ започнаха да намаляват. Книгите станаха ,,електронни“, а ,,изкуствения интелект“ се опитва да измести традиционния ,,пишещ човек“. ,,Пишещият човек“ с неговите основни ценни инструменти – Думите. Думите, които всеки писател, поет и творец ,,откъсва“ от себе си, от душата си, от живота си. Дали не правим грешка като променяме отношението си към книгите, към четенето, към истински принадлежащото на изкуството и трансформираме любовта си към ,,модерната дигитализирана книга“ и модерните технологии? Дали не правим грешка като пренебрегваме прекрасното усещане на допир с ,,нейно величество Книгата“ – страница след страница, страница след страница, страница след страница…? Дали не правим грешка като пренебрегваме взаимното проникване с нейната Душа, с нейната красота и с нейните живи послания? Защото книгите винаги ни учат на търпение, на толерантност, на емпатия и любопитство. И на 1 ноември – Деня на народните будители да направим нещо смислено за себе си: да си купим книга, да прочетем книга, да подарим на някого книга…да си подарим ,,отношение“ към книгата! Дори да започнем да я обичаме повече ,,нейно величество Книгата“! Може би тогава разрухата на времето ще ни докосва далеч по-малко…
Пенка ХРИСТОВА
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
