Иво ГЕОРГИЕВ
Датчаните обичат дървото. И велосипеда. И малките детайли. Вървиш по хубавите тихи пешеходни улички и току ахнеш пред някоя малка композиция – тук момче седнало пред череп (малкият Хамлет?), там статуя на хиена държаща в зъби дете в пелени, или пък разкошен чисто нов баскетболен кош, току до общината, сякаш сложен там не за игра, а като красиво петно от градския декор. В Хорсенс не усещаш напрежение – нито по улиците, нито в магазините, нито в архитектурата, нито в стилното фоайе на Университета VIA – навсякъде ти е приятно, навсякъде те посрещат с усмивка – в музикален магазин, в църква или в ресторант, в който си влязъл само за да питаш къде е тоалетната. Вятърът понякога те напряга и малко му се сърдиш, но то е за кратко. Дървото омекотява погледа, облагородява пейзажа. Детски площадки са от дърво, стъпала от дърво, пейки изцяло от дърво, дори на пристана виждаш укрепителни съоръжения пак от дърво. А страната има малко гори – 12-13 % от територията.
Дори и при минусови температури, децата са навън и играят на площадката
Спирам пред книжарница на центъра. Името е „Bog&idé“ и се оказва най-голямата книжарска верига в Дания. А името? Цъкам с език и си казвам: „Боже, на това място сякаш често „Бог иде“! (а всъщност „bog“ е „книга“ на датски – нещо да кажете, ъм?!)
Такъв пътен знак не бях виждал. „Целувка и карай“
Единият от прозорците на квартирата гледаше към детска градина и начално училище. Едноетажно. Някои от децата ги водеха с коли. Паркирал на паркинга, родителят, който шофираше, отиваше от другата страна и отваряше вратата на детето – то не бързаше да слиза и чакаше. Идваха и с велосипеди, а последния ден видяхме и едно малко мушмулче – може би първи клас – с раничката си вървеше пеша към училището, сам –самичко. Както вече казвах – в Дания навсякъде цари пълно спокойствие – и на паркингите и по тротоарите, и по велоалеите. Разбра се – датчаните са на второ място в света по Индекса на щастие. А това означава и спокойствие и вежливост.
Най-старата катедрала в Хорсенс
Децата ги изкарват редовно да играят навън дори и при минусови температури. Всички люлки и детски кътове са почти изцяло от дърво – пластмасата е сведена до минимум, само там където е наистина необходимо, а и за цвят. Освен че ги извеждат по площадките да играят, децата ги изкарват и навън из града, по музеи и други интересни места – да се социализират. В Орхъс, от панорамната площадка над главната улица, видях групичка от малки деца с три учителки (или възпитателки) да вървят ръка за ръка тръгнали нанякъде. У нас отдавна не съм виждал деца от детската градина по улиците, тръгнали за някое приключение, парк или музей. Не съм.
Интериор от Университета в Хорсенс. Усет за детайла
В Хорсенс, близо до университета пък имаше сграда в строеж. Тя беше цялата покрита с непрозрачно мрежесто платнище и единия ден видяхме деца от по-горните класове – може би в пети-шести клас, с каски и отразителни жилетки, досами строящата се сграда, водени от двама мъже, които им обясняваха нещо – явно за строежа и за строителството изобщо. Чудесо на чудесата.
Хубаво име на книжарница
И в най-студеното време виждаш деца возени с колело или в ремаркенце към колелото. Каляват ги от малки да са навън и да живеят бавно – пешеходно или велосипедно.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
